автор: argonyk

Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копаня.

Тук се раждат по съмнало песни и басни.
За петли се говори и писани стомни.
И преди като риба денят да порасне
всеки мрак през прозореца сам ще прогони.

Този дом е коруба от минали срещи,
но все още въздишат и помнят портретите.
Оцелял подир бури и юлски горещници,
пак за гостенин късен ще дръпне резето.

Чаша вино на старата дъбова маса
като мак ще засвети до хляб и сланина.
Щом раздвижи часовникът сънено пясък,
непрогледната нощ в благи думи ще мине.

Построен от безсъници дълги и камък,
той крадецът от помисли зли ще откаже.
Този дом е все още и крепост и замък,
в който аз еднолично съм царя и стражата!