Отмина лятото горещо.
Есента полекичка ни завладя!
Със свойте багри ни омая -
заля ни с мека топлина.
Но слънцето зад облак скри се -
дъждецът кротко заваля.
Денят отстъпи плахо -
нощта ни завладя.
Една сълза с тъгата ми роди се,
една надежда тихо притаи се -
Ще дойде лято! - ми каза тя.