автор: kirrrr

В нашата градина се появи чудно дръвче…Ще доживее до дълбока старост, каза старецът Симон. Ще върже сливи колкото човешки юмрук, добави баба Мария и почнаха да милват дръвчето- от всички страни, кой откъдето намери място.
- Нощеска се е появило, продължи старецът Симон. И цвят има и мирис ще да е на хубаво. - ---Някоя самодива го е донесла, продължи баба Мария. След час дойде с един впряг, пълен с оборска тор. Взеха по една лопата и разхвърляха торта около дръвчето.
- Аз на моите сливи по толкова тор им слагам, продължи баба Мария.
Към обед градината вече беше прекопана. Торта и водата сигурно стигнаха вековните жили на ореха. Гладните работници запалиха огън. В жарта зариха риба във фолио и картофи. На дълго и на широко разказваха за чудните плодове на сливата, която обаче раждала през година.
- Добре, Симоне чуден човек си ти, продължи баба Мария. Може ли ката* година ракия да пиеш. Ще се съобразяваш със сливата. Ами така де…В годината, която дава плод ракия ще се пие, а на следващата не.
- Добре, каза старецът Симон!
Дръвчето се изредиха да го гледат всички съседи. Колко голямо беше очудването ми, когато на другата сутрин върху дървото се бяха появили зрели плодове. Вкусът им бе като на слива.

----
*всяка