автор: MN

Нямам нужда от вашата мяра позната!
Моят ръбест аршин и не пасва на всеки –
ръбовете му рибята кост са в гърлата,
плоскостта му – капан за злодумския екот.

Имам къси ръце, но с размах надалече –
ако някой реши да ми счупи аршина.
Преизпълних му крайната кота и вече
безвъзвратно фирата до пепел изстина.

Пазя детската рокля на сини цветчета,
че мирише на лято, на мама и спомен.
Многолистен тефтер с чернови и клишета,
на гърба му записан е Божият номер.

И понеже да помня молитви не мога,
ще звъня до небето за изповед грешна.
Но в студа ако свършат дървата за огрев
на приятел, бих дала тефтера си спешно.

Имам също мъжа с най-горещите длани,
този който не би се отказал от мене.
Маса, стол и легло, самоделно издялани –
наследих ги от дядо по някое време.

Почерняла игла за поуки съдрани,
нощем бод подир бод кърпя днешните каузи,
на сина си маншети, илици и рани,
още няколко делнично скъсани пазви...

И врабче, на перваза ми кацнало плахо,
да нахраня с трохи и отпрятя в небето.
Нямам нужда от друго! Какво не разбрахте!?
Те ми стигат за този живот,
за да светя!