Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 1
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМече с елече
раздел: Приказки
автор: lennichkata

Имало едно мече, то си имало елече. На елечето имало джобче, в джобчето имало писъмце. На писъмцето пишело. Аз съм мече, имам елече, на елечето имам джобче, в джобчето имам писъмце. До теб. В писъмцето пише:
Здравей, мило дете! Пише ти твоето мече. Да, точно онова, светлокафявото, с меките лапки и голямото тумбаче. Помня деня, в който дойдох при теб. Ти спеше и вероятно сънуваше пеещи топки, балони с бонбони и говорещи зайчета. Щом се мушнах до теб под одеялото, веднага усетих топлината на малките ти ръце. Ти ме прегърна в съня си. Това бе първата прегръдка в моя живот. Тогава разбрах, че ние с теб ще се обичаме и ще играем много и ще останем заедно завинаги. Помня първата ти усмивка, първите ти стъпки, първите паднали зъбчета. Помня, когато нощем се будеше и уплашен от бурята навън ме притискаше до сърцето си. Помня, когато ме водеше с теб в парка и при доктора. Помня, когато една снежна сутрин трябваше да отидем в училището за малки деца, но ти ме забрави на леглото. Усетих, че ставам тъжен. Но таткото си върна, грабна ме и ме доведе при теб. С теб закусвах сутрин на малката масичка, с теб се учих да познавам буквите и цифричките. Обичах да ми пееш и да танцуваме заедно. Ти никога не ми дърпаше лапите и не ме натискаше по тумбачето. Помня, когато се намокрихме в дъжда и ти ме зави с топла кърпа, за да не настина. Краката ти бяха боси и още толкова малки. Помня когато ти кашляше и кихаше, но слагаше ръчичка пред устата си, за да не стигнат микробите до мен. Помня, когато искаше да зашиеш скъсаното ми уше и си убоде пръстчето с иглата. Помня, че не се разплака, а само помоли майка ти за лепенка. Тя заши ухото ми и целуна пръстчето ти. И двамата оздравяхме. Помня, когато ти плачеше насън, помня и когато се смееше. Помня как гледахме вечер звездичките, които светеха на тавана и заспивахме усмихнати. Мило, мое дете, зная, че това писмо ще те натъжи, защото аз се изгубих. Да, зная, че помниш онзи трамвай. Зная, че много си ме търсил, зная и колко много си плакал за мен. Зная, че си заспивал трудно и в леглото ти е било по-студено без моя тумбак. Зная, че си бил самотен и често си мислил за мен. Зная, че не си пожелал другото мече в магазина, което майка ти е искала да ти вземе. Зная, но знай и ти това. Не тъжи за мен. Аз не съм бездомен, самотен и тъжен, защото живях и още живея на най-хубавото място. В твоето сърце. Усмихни се и погледни над теб звездичките. Виждаш ли ги как трепкат гальовно? Светлинката им нежно полепва по клепките ти и по моите топли лапи. Лека нощ, мило дете!

Твой Мечо


Публикувано от Administrator на 13.07.2018 @ 17:44:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   lennichkata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
850 четения | оценка 5

показвания 22081
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Мече с елече" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мече с елече
от mariq-desislava на 14.07.2018 @ 17:04:51
(Профил | Изпрати бележка)
Майка ми разказваше началото на тази приказка и аз все чаках, и чаках да чуя какво пише в писъмцето, но не дочаквах, защото нали е приказка без край.:) Ти ме опроверга обаче - струвало си е чакането, защото и твоята приказка няма завършек, както не може да свърши любовта от точно този вид.{}


Re: Мече с елече
от zebaitel на 13.07.2018 @ 22:19:50
(Профил | Изпрати бележка)
А най-много ме разнежи това топло мече тумбаче!!! И съм сигурна ,че това мече с елече си има прототип, както и получателят на писмото! И...малко им завиждам!!!


Re: Мече с елече
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.07.2018 @ 21:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
Еееее... Уж съм голям, не съм имал мече за прегръщане, когато все още не бях голям, но това почти ме разплака. И то с глас... Невероятно писъмце си сътворила. Искрени поздравления!!