Не спирай ръцете си,
остави ги да галят,
да докосват
мойта чувствителност
и под допира
да разтварят
всяка клетка
без име.
Остави ръцете ми
по теб да пробягват,
да откриват
твоята същност,
и със своята нежност
да те накарат
да изтръпваш,
да мечтаеш
за вечност.
Позволи на душата си
да се влее във моята,
да забрави
за всички предишни.
Позволи на душата ми
да те има
до нежност
без да търси причини.
Остави сърцата ни
сами да говорят,
да намират думи
в диханията,
и през болката "любов"
да изгарят,
огънят в кладата
е признание.
Милка Николова