автор: anastasia73

По-тихо - ще събудиш старостта,
тя без това е сянката ми денем,
не казвай нищо - иначе ще спра,
ей тук, на този мост да се „огледам“!

И всичко, уж, познато е, но не ...
долавям, други, чужди аромати,
нощта е същата и същото небе,
но аз съм друга, аз съм непозната!

Обидена ли, глупости - не съм,
но просто нещо, сякаш ме напуска,
желанието ли, ти ли, моят сън
или момичето във мен невръстно!

Да бягам ли - не, аз се уморих,
но още имам сили да те искам
и нека старостта във този стих
поспи, докато в тебе се притискам!