автор: argonyk

Блести от скъп брокат и гел салонът,
от пъстри вратовръзки и рубини -
за себе си доброто ще напомни,
пред камерите жадни щом премине.

Наливай, виночерпецо, наливай!
От мъката по-черен е хайверът.
Наздравиците днес ще са пенливи -
без остри думи, смут и бариери.

"Ах, милите! Каква злочеста участ!
Така ми става тъжно, че говоря...
За Коледа е редно да получат:
кутия мляко, хляб... и те са хора..."

Виенски валс, танго и сухи речи -
въпрос на рутина и на привички -
и цялата човешка жал изтече
по стария паркет като рекичка.

Отпивам мълчаливо и пресмятам,
по дългите минути, по капчука:
та то не стига само за палтата,
с които се дотътрихте до тука!