автор: rady

Ленив следобед, от тъгата на юг,
няма нищо, нищо за правене...
Късна събота в дивия лук
си мърмореше нещо забравено.

Някой идва и някой си тръгва,
но какво, но какво от това,
щом душата отдавна е пълна
с омагьосана синя трева...

Нещо става (и нещо не става),
няма нищо, нищо за помнене...
Сред тревата пораства забрава
и отчаяно губят се спомени.

И е празно като в пустиня,
няма нищичко за намиране...
Тази събота бавно изстива
и прилича почти на умиране.