Заслужено горд, че и трите бяха оценени по достойнство,
а *Имам второ крило и за тебе, Любов* - наградено...
1
Седем стъпки
Животът ми – гримиран е щастлив...
Не мисля, че е нещо изключително.
Макар да е накичен с удивителни,
край тях пълнежът е безумно сив!
Мечтая да сънувам как летя...
За някого – това е сън кошмарен,
но аз, на моят сън, съм благодарен.
Сънувам ли без дъх – без звук крещя!
Мечтата води към незнаен връх...
Там – чака ме крило подшѝто с вяра.
Там – сън на яве е мечтата стара.
Сънувам го, останал пак без дъх!
Ще изкрещя ли сбъдната мечта?
От нея, седем стъпки ме делят,
до онзи стръмен ръб над пропастта,
където устремен – ще полетя...
За първи път!
======================
2
На земята ми остава сянката
Тя остава – грубо прелъстената.
Нея – всичко земно и е „свѝше”.
Мен, душата ми, омайно упоената,
рее се в небето... И – не диша!
Там, в небето, се топят тревогите,
грижите и битките за хляба.
Даже радостите ми, не многото,
избледняват някак... И – не трябват!
Всичко земно смъква се от плещите –
всичко е с небесни измерения!
Маловажни са парите, вещите...
даже и добрите намерения!
Сянката ми – нека да е земната;
мен, сега – едно крило ми стига!
Вятърът и силата му, древната,
яхнал съм, и волно се издигам –
там, където си говоря с птиците
и целувам хиляди желания...
Там, единствено за единиците,
полетът е луда страст...
И – състояние!
=======================
3
Имам второ крило и за тебе, Любов
Теб те има, Любов! Все към теб съм вървял,
с мисълта, че към мен си вървяла.
Знам, дори и в съня си – към теб съм летял,
там, и ти, все към мен си летяла.
Ако можех, на птица крило бих ти дал
и запазил за мене едното –
в непознато небе от мечти бих летял.
Само с теб! И крило – до крилото...
Накъде ще ме водиш? Защо ли да знам?
Само ти знаеш път към небето.
Пазя моето, друго крило, да ти дам,
за да литнем високо, където...
...само влюбени ангели свиват гнезда,
а когато сред тях се изгубим –
на постеля от пух и небесна мъгла,
скрити в облака бял – ще се любим!
Бой..Боев, 2018