Виждал ли си малка детска длан,
хукнала да стигне синевата
и един измислен аероплан,
полетял високо над земята?...
Времето променя всичко в нас,
жребият ни – Бог каквото каже,
но те връща бодър детски глас
в дните на небесните етажи.
И полита вечният Икар,
даже от дивана с чаша бира.
Стар е този полет. Много стар...
И в съня си всеки го намира.