автор: Ray

На Ангел, ANG, за висините на духа и за едно хубаво приятелство, с носталгия

Карлсон ми беше приятел. Но ще се затрудня, ако трябва да опиша що за човек беше. „Бодлива нишка с галактически сюжет” – това е най-доброто определение, дадено му от други пишещи хора, за непресекващата му страст да предизвиква границите на нашата мисъл, за неуморната ерудиция и оптимизъм.
Според разбиранията му Вселената не е боклукчийско кошче. И според тях, той се отнасяше внимателно към горивото, с което захранваше своя дух и духа на хората, с които общуваше.

Какво пък – вие всички добре знаете кой е той, Карлсон. Няма начин да не сте попадали поне веднъж на покрива на малкото дружелюбно човече с перка на гърба. Едно мога да кажа – перката беше за камуфлаж. Мъдростта на крилете се пропиваше в ъгълчетата на ведрата му добродушна жизнерадост. „100 години топлина ти пращам…” казваше той, когато снегът мокреше моите криле. „Здравей, пуснах едно синьо вятърче от мен към хоризонта ти!”
Опърничаво приятелство беше нашето. Но винаги – на крилете на подкрепата. И конструктивността. Напоследък прелиствах спомените си и с усмивка се сещам за обичайните ни разговори:

Аз: - Няма кафези за Чайката, проекцийо на Ричард Бах.
Карлсон: - Проекция е по-добре от сянка. Бъди Чайка.

Когато загуби любим човек Карлсон видимо остаря.
А остарееш ли – политаш. Събличаш условностите и сресваш крилете. Звучи ми еретично, докато пиша тези редове, но решаващият полет е този. Другите, всекидневните полети на мисълта, са само достойна подготовка. Съществуването добива други измерения. А смисълът според Карлсон, е само тук, на Земята. Защото Вселената ни е неутрална. И смисълът е само един от многото й други компоненти.

Лятото ще бъдем на последния си съвместен поход. До мястото, където се намира сега неговия нов покрив - на любимия му връх. Той вече е там, но прахът му и песъчинките са тези, които ще споят основите на новия му дом. Квантови частици спомен за този свят и полъхът – високо, там горе, от неговия.

И все пак зная, че оставаш. Тук. Сега. С всяка твоя мисъл и споделено преживяване. Жалко, че не мога да ти оскубя брадата.

Полети. Разходи се. Порадвай се на крилете. Но не забравяй да се връщаш и да разказваш за необятните вселенски полета. „Защото, мисля си (пак те цитирам), подобно както мракът е непроявена светлина, така и нищото става нещо само от твоето присъствие –на полета ти.”
Както непрестанно си казвал - щастието е в споделената радост – едно неизменно състояние на духа.

А ти, четящий, сещай се какво. Да не се потретям.