Небе не търсех - носех вятъра.
И между запустелите сърца на птиците
стривах перата си на прах.
Спрях да летя в очите ти,
по слънчевите рамене,
в които няма снизхождение,
нито пък недоносени послания.
Ето защо -
обичай ме
сега,
когато си дъждовна капка,
безпилотна,
която аз попивам.
С крилете на сърцето си.