Опъ̀рли ми лицето с твоя дъх!
А огнената ласка се стрелна до петите.
Резлива сладост като отлежало вино
разля се с плам във всички клетки...
Зашеметено, сърцето запрепуска
и атоми се смесиха с искри...
Разплиска се неистово кръвта!
И хукнахме извън телата...
© Павлина Петрова