автор: misteriavechna

Въздушни течения
пренасят влага
изморила изящните
дантели. Полетите
са ремисия
в гниещ дънер.
Сънища изплакнати от
ромолящо слънчево
бълбукане, тичинки
на докосната мечта
миг преди да се
разпадне.
Рисунки оцветяващи
криле, с мисия светът
да не изчезва, тъкат
платнища с нишки-
свобода, прелитаща
над греещи цъфтежи.
Заплетени паяжинни
страхове, предпазват
крехките представи
за надежда, проявени
черно- бяло в негатив
от споменна хартия,
непрогледна.
Пашкулирана тишина
на уединение, донесена
с озонови вълнения,
връща памет за енергия
от волни махове.
Летежен въздух
търсят подсушени жилки…

Сън е, мокрите ципи,

залепнали, едва потрепват…