Тананикането на света през юли
извира от тревите,
замира,
вибрира,
сгъстява до медено-златно
петмеза на белия ден.
Сладко заухава пчелистия въздух на лятото...
Лъчистото синьо,
зеленото на листата,
красотата, която водят думите -
като джуджета
хванали ръцете на една,
изтръгната от преспите на дълбокия зимен сън,
Снежанка.
Големите прозрачни китове
на ветровете сред дърветата
се очертават само
в издайническото потрепване на листата,
на листите...
Въздухът е опияняващо пресен.
Пчелист...
Бавно се будя,
бавно прохождам.
Бавно уча езика на вятъра,
бавно танцува лятото...
Някой ден повече,
По-натам цветно.
Отгръщам лист
и отпивам лятното
вино.
* по вина на виното на Рей Бредбъри