Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 3
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa
:: Svdonchev
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПонякога злото носи добро, невероятно, но факт...
раздел: Пародии
автор: lubara

Преди месец комшията Пилатко ми се развика да не паркирам пред неговия гараж. Той има една жигула от соц.времето, когато е била много вървежна. Сега я изкарва веднъж на три месеца, за да обиколи квартала или да си отиде на село за чушки, домати и орехи. Пада си по орехите чилякът, чупи непрекъснато черупките им във влажното си мазе.

Бях си спрял колата пред входа и маааалко бях захапал от неговото пространство. То при нас, нали сме в центъра, да паркираш си е да спечелиш от тотото. И като ми се разкрещя, мани, мани... И спря да ме поздравява, когато се разминаваме във входа.

Та да си дойдем на думата. Вчера след обед се върнах от София, край нас отново няма къде да се паркира, разбира се. И аз внимателно се нататрузих пред входа, внимавайки да не му наруша свещеното пространство. И тъкмо си разопаковам багажите, пускам интернета и пафкам цигарка, чува се страхотен тътен отвън, пред блока. Гледам през прозореца, оградните пана на терасата на Пилатко са се строполили долу. От третия етаж. Корозията си е свършила работата, все пак блокът гони четиридесетте... А долу в гаража до неговия има едно момче, продава скутери. Как не стана някоя голяма беля, направо късмет...
Ами ако не бях се скарал с Пилатко, можеше да се изкуша да спра пред неговия гараж. И тогава покривът на колата ми щеше да изпита двадесетина килограма бетон на гърба си.

Може да ви се види смешно, но ще го черпя, моя комшия Пилатко. Голям късмет извадих с него, темерутина му с темерутин!

03.07.2018, Любомир Николов


Публикувано от Administrator на 05.07.2018 @ 15:09:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Пародии

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.05.2022 год. / 23:55:20 часа

добави твой текст
"Понякога злото носи добро, невероятно, но факт..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Понякога злото носи добро, невероятно, но факт...
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 02.04.2019 @ 18:25:49
(Профил | Изпрати бележка)
И с кво го почерпи? .)))