автор: Aglika

Забулен нощен час. Светът немее...
Самотник-вятър гали дървесата.
В беззвездото небе Луна светлее.
Как тайнствен е мигът на тишината!
Смълчани са и хората, и сградите.
И делника унесен е, заспива...
Мъждукащи фенери пред фасадите
със светли дипли къщите завиват.
В оркестъра на мисли-блудници
мечтите сред мелодии извират...
А в шествието на среднощни улици
със тихи стъпки сънища валсират...