автор: iony_ada

Случва се понякога през юни
тихо да заесени.
Вятърът във валсов полет
с листите отронени лети.

Облаци сребристи плуват
всред безслънчево небе
и смълчана утринта тъгува
за атлазени вълни в тюркоазено море.

Днес във детски шепи капят
хладни ангелски сълзи,
слънчогледите са свели
тежки царствени глави.

А градът задъхан сякаш
в сивота е потопен.
Под чадъри многоцветни
всеки крачи уморен

със пороя в надпревара
към дома си устремен.
В здрач обгърнат е площадът
и заспива в тъмнина;

всяка мисъл е пропита
с носталгична самота
и изгасва неизказана
в меланхолична листопадна тишина.