автор: Angelche

Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче,
светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите.
Разчупи тази тъга
и хвърли я на слънцето в сянката
помечтай ме, дори да валя
пази ме до утре, обичай ме цялата.
Съблечи от мен този дъжд,
прегърни с любов тихата моя тъга
изпепели ме, светкавично, изведнъж,
живей ме и бурята да свърши с дъга.