автор: pastirka

Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металия си звън
погали на мечтата морска бузата?

И нарисува споменът за мен
един оазис в градското бездушие.
Животът, от панелки разграфен,
във бурен морски прилив се заслуша.

Не вярвах! Под прозорците - море?
дошло е тук ли чак да ме потърси?
Дъхът ми бе готов за миг да спре,
дори през парапета се изръсих.

Загледах се в отсрещния балкон -
красавицата прави тен по бански.
Мъжът и е шофьор на камион,
а аз съм влюбен в нея шоп врачански.

Заведох я във Царево на плаж,
не бяха нужни кандърми големи.
Дори не ползвах френски абордаж,
в дълбоко нагазих без проблеми.

И щом сънят мирише на море,
дошло е време пак да ергенувам.
Дано комшията не разбере,
че на брега с жена му се целувам.