автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от хърватски)

Шшт!…
Само ме сгуши в себе си!
Предложи ми прегръдка за спасение!
От лудост плачеше за държавата си,
изгубил надеждата, сивотата на пътищата,
нас.
Шшт!…
Не ме питай нищо! Думите са тежки,
отнемат времето на мира и светлите часове.
Чуй шепота на брезите!
Вятърът прегръща шепота на морето
и пита за нас.
Шшт!...
Чуй немия дъжд, който не тъгува;
около обяд уморено ляга,
дремва и освежително мечтае,
нежно ме сгушва в себе си
и ми дава прегръдка за спасение.


ZAGRLJAJ

Autor: Nada Vučičić, Hrvatska

Pst...
samo me privij uz sebe,
ponudi zagrljaj kao spas
od ludila uplakane zemlje
izgubljene nade, sivila ceste
nas.
Pst...
ne pitaj ništa, riječi su teške
oduzimaju mir i sveti čas
slušaj kako šapuću breze
maestral ih grli šapatom mora
pitaju za nas.
Pst...
utišaj kišu da tugu ne budi
o podne nek umorni legnu,
odspavaju, okrepe san
nježno me privi uz sbe
zagrljaj mi pruži za spas.