автор: Gabriel

Под кожата реките носят жар
забързани.
От устните ти, ярки въглени,
поели плам.
Дъхът огньове в тебе храни
плъзнали
По пръстите ни
сплетени в гердан

Без дим горим,
Мълчат безименни на сенките очите...
И мажат грим,
И шепнат в жлъч закани

Усмивката, тя може да е бич,
Но в нас е ласката, която нежност вае.
От глината на нощите и дните
Със времето и вярата събрани,
Сега изпичаме един във друг мечтите
Във пещ от сбъдване, души ведно изляла