автор: Angelche

Минаха неусетно дни и години
животът като пясък през пръстите ми тече,
празнувам днес във слънчевият юни
на възраст вече, а чувствам се дете.
Щом още след светулки тичам,
щом още усмихната танцувам под дъжда
сребро в косите имам, но се питам
детето ли е в мен или пораснала жена.
Сега съм сигурна остава нещо във сърцето
то вечно младо е и няма да се промени
и тръпне от любов, копнеж, вълшебство
и мъничко тъга по миналите дни.
Празнувам днес във слънчевият юни,
но слънцето го няма, дъжд не спира да вали
под него ще танцувам до полуда
усмихвам се, това е моят ден нали.