автор: pastirka

Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.

Цветните росни треви
сплитат дъха си унесен,
люшнали мокри поли
в такта на птичата песен.

Розови бузи издул,
пърха денят пеперуден,
с бистри надежди нахлул,
чул, че света е събуден.

Бърза бъбрив водосток,
носи вода от небето,
тича към близък поток,
както към майка детето.

Въздухът днес е развял
чиста копринена риза.
В слънчева ласка узрял,
бял от дърветата слиза.