автор: gogata622

Рано е и кръчмата е празна.
На масата във ъгъла съм сам.
Бутилка, пепелник и мръсна ваза,
и този ден така започва, знам!

След първата блутилка следва втора.
Цигара след цигара, фас след фас,
опитваш ежедневната умора
да я забравиш в този ранен час.

Третата бутилка щом привършиш
денят отдавна ще е превалил.
И вместо нещо смислено да свършиш
за кой ли път ти пак си се напил!

Във виното потърсих аз забрава
и прошка за любимата жена.
Но болката в сърцето си остава,
и денем ме боли, и през нощта!

Късно е и кръчмата затваря.
Тръгвам си последен и пиян.
Не, бутилката не ще оставя!
Тя е с мен за да не бъда сам!