автор: rajsun

Изкуството го няма тук.
Крий зад сергията стиха!
Как за кого? За глухонямото.
Пазарът, пъпа на света...

А тя, горката, хапе устни,
жестикулира и намига.
Ммм... Майната му на изкуството!
Три дена гладна и немита.

Чух опакото на гласа.
Видях хастара на живота.
С ченгели да го извлека,
но нямам правото, защото

светът отвека се дели
на там – и тук. На Ян и Ин, а
хич не съм сигурен, дали
съм в по-добрата половина?

Да, тя ще си остане там,
в неказаното. Ами ти?
За колко време си отсам?
Докато пишеш своя стих.