автор: osi4kata

Ще се преселим някой ден
в представите си собствени за рая,
там ще е топло, безпроблемно
ще бъде пушенето, зная...
Ще бъдем настанени в светъл дом,
със кротко дворче и градина,
където котаракът с взлом
ще препикава де що има.
А ние двамата със теб
ще си починем и охраним.
Презастроховани от стрес
ще правим кални, серни бани.
Ще пиеш Узо, аз Ред бул,
поседнали във басейна,
ще пушим пури, ни един цървул
не ще се жалва и къмплейнва.
Ще дъни як, дивашки рок
по старомодната уредба
на светлия ни следживот
и няма данъчни да дебнат.
Във скромния ни автопарк
едно Бугати ще се мъдри,
достатъчно за двама старци,
от всички смятани за мъртви.
Ще кажеш - тези тук блага
са все съвсем материални.
Естествено - духовна бях
приживе, във живот сакрален.
Раздавам се до голота,
Докрай, до своята голгота,
ще вярвам в светите неща,
в значението им в живота.
Ти - също. Юруш и гърбуч,
благотворител без почивка.
Разплащаници не на уж -
таксува ни кой как си иска,
разбиваме се от любов
по хора, птици и гадини.
Съобразяване до гроб
със благородните доктрини.
И сме си себе си насън,
наяве ни е невъзможно.
Наяве всеки шибан пън
ни цака яко и безбожно,
а ние - само по души,
слугуваме безпрекословно
и ни е кеф, не ни боли,
и ни е някак си духовно.
Затова във нашия си рай
ще го наблегнем на храната,
материалното комай
ни липсва тука на земята,
живеем като мъртъвци -
светия дух и тям подобни,
добрички, вакли и овци,
живеем някак си задгробни....