Видях те-
цъфнал цвят
на лимоново дръвче,
облечена във бяло,
весела като дете,
на което му е домиляло
за тропичен аромат.
Премина цветният екстаз.
След него във сърцето твое
лимони наедряха днес и аз
загубих залеза спокоен.
Сядам си на бара и поръчвам,
пак ще пия шотове сълзи,
но вместо мирисът на лято,
барманът сервира самота,
и за чейсър тишина, която
смръквам смело със солта,
текила в гърлото, потъвам в блато,
и лимона стискам в своите очи.