автор: daro

Неверието,
с лъжливите си пръсти ще те настани,
ще те разсейва, че си още жив
в пресъхващите езера на свободите.

Ала формата на всяка тихичка сълза
ще си остане неразкрита тайна,
додето истината за незнайното
не открехне надчовешката врата…

за теб – неукия
и беден ум.

А вярата –
вярата обича гладката вода,
докосването с лотосовите листа,
въвеждащи ни постепенно в тайната
на слънчевия многолистник.

И в пристъпа –
във лоното червено на луната –
на погубената по лицата ни следа.