ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 847
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 848
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Неверието,
с лъжливите си пръсти ще те настани,
ще те разсейва, че си още жив
в пресъхващите езера на свободите.
Ала формата на всяка тихичка сълза
ще си остане неразкрита тайна,
додето истината за незнайното
не открехне надчовешката врата…
за теб – неукия
и беден ум.
А вярата –
вярата обича гладката вода,
докосването с лотосовите листа,
въвеждащи ни постепенно в тайната
на слънчевия многолистник.
И в пристъпа –
във лоното червено на луната –
на погубената по лицата ни следа.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Неотгатнато" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неотгатнато
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.06.2018 @ 10:44:27
(Профил | Изпрати бележка) | ... вярата и неверието са като деня и нощта, на фона на едното изпъква другото; и с изрязването на което и да е от тях, светът става непълен.
:) |
Re: Неотгатнато
от daro на 20.06.2018 @ 14:04:21
(Профил | Изпрати бележка) | Добра среща, Елси!
Ценно ми е, когато провокираш мислите ми... и същевременно, голям кеф! :)
Така - представи си сега, че човешкият живот е една отсечка - от деня до нощта, или казано общо - денонощие. Пространство от едно денонощие. Място, което не можеш да го увеличиш, но което можеш да го изпълниш с време, с времена и с безвремие.
Тогава, няма как да избегнем основният въпрос - Да бъдеш или да не бъдеш?
А след това да си зададем въпросите, ако искаме и можем, както и да потърсим отговорите им:
С какво бихме изпълнили света си - с любов и нелюбов ли, или с любов и омраза; с какво времево съдържание бихме го наситили и обогатили; с каква честота и чистота на импулсите бихме въздействали на веществото, за да създава многовалентни връзки; можем ли и без тях? И т.н. и т.н...
И така... на другото денонощие - в единното - вече ще знаем, че сме били някак си умрели, докато сме оцелявали в раздвоенията на дуалния свят - светът на съществуващото.
Ето, стигнах до пристъпа - мога ли да живея бъднината, без солената следа - браздата по лицето ми, в която е засята вярата...
(((О))) |
]
Re: Неотгатнато
от Markoni55 на 18.06.2018 @ 12:20:40
(Профил | Изпрати бележка) | | твоите малки, ръснати притчи за любовта...Леки, ненатрапчиви, истинни и все по-карсиви... |
Re: Неотгатнато
от daro на 18.06.2018 @ 14:27:22
(Профил | Изпрати бележка) | Ванюш, ти обичаш да ме четеш - отгатнах ли? :)
И аз обичам да ме навестяваш, обаче точно сега се чувствам двойно по-гузен към теб, защото пропуснах да честитя 8-я РД на галерията и малко по-големия... твой РД.
Приемаш ли като подаръче-компенсацийка, това мое искрено... "признание"?
Всяка целувка е звънче.
Чувам зова на гласа ѝ
... съм твоето бавно щурче –
неделна камбана на шията ти
пресушило всички часовници,
оросило изтеклите пясъци.
(((О)))
|
]
Re: Неотгатнато
от Hulia на 18.06.2018 @ 00:05:54
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Зарадваха ме символите тук: Лотос - свещено цвете, Раждане, Творение, Слънце;
Седма чакра - Хилядолистник – Любов към Бога...:) Здравей, Дарче. :)
* * *
Поздрав с два мои текста за Лакшми и Сарасвати:
* * *
https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=126524&mode=thread&order=2&thold=0
* * *
https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128335&mode=thread&order=2&thold=0 |
Re: Неотгатнато
от daro на 18.06.2018 @ 08:46:49
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Ули! :)
Благодар за текстовете ти! Безспорна е аналогията, еквивалентността на божествата в световните религии, но те са трансцендентни спрямо Диханието в човека.
Човекът се осъществява в поречията от вярвания, но възкресението му се извършва само в Иманентния...
Тази погубена по ликовете ни следа, ще учим, ще знаем в бъднината.
Светли дни!
...(.)
|
]
RE: Неотгатнато
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.06.2018 @ 23:34:09
(Профил | Изпрати бележка) | " В пресъхващите езера на свободите" е трудно да запазиш своята, защото и липсва пространството на волността, в немирните води на твоите желания. Защото " вярата обича гладката вода", в която не ни дебнат подмолните течения на чуждите представи. Само тогава спокойната ни вглъбеност е способна да види "надчовешката врата", отваряща крилете на една истинска неподправена и осъзната докрай освободеност.
Много размисли предизвика написаното от теб, зарадвах се на това мисловно предизвикателство, Даро! |
RE: Неотгатнато
от daro на 18.06.2018 @ 09:34:54
(Профил | Изпрати бележка) | Нямам против предизвикателствата, Мария, но бих се радвал, ако този текст се възприеме като покана за запознаване, преди всичко - със себе си. Покана от чиста същност, към възприемане от одухотворена такава...
Провокациите на проявите изразяват и задоволяват нуждата на човека от преживявания.
Културата е дълбока, бавна вода, която най-много остава, когато си тръгва...
защото - Добро - е нейното забравено име.
Нека надграждането ѝ да продължи с надчовешко вдъхновение, в сътрудничество с технологиите... за да съхраним паметта на сълзата.
Осветени дни! :)
...(.) |
]
Re: Неотгатнато
от mariq-desislava на 17.06.2018 @ 17:15:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Обичам философска лирика.:) Арменците имат една поговорка: "Иди, умри и ела да те обичам.":))) Първо е необходимо да умреш за любовта или за вярата (те за мен са неразривно свързани, защото са едно и също) и после да "възкръснеш" с чисто нов поглед.{} |
Re: Неотгатнато
от mariq-desislava на 17.06.2018 @ 17:24:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Поправка: да "умреш", кавичките ми излетяха, когато не трябва.:) |
]
Re: Неотгатнато
от daro на 17.06.2018 @ 21:20:50
(Профил | Изпрати бележка) | И без кавички, правилно те разбирам, сестро. :)
Не знам дали лириката ми е философска, но пиша това, което чувам. Аз нямам слух за диалектическия материализъм, и съответно той не ме заговаря. Долавям само някакво ехо, но не чувам глас. А за Гласът... да не говорим!
На ирониите към моя "отнесен" слух, отреагирам снизходително така:
Все умът ли ще ме топли.
"На разума ли вече ще се грея..."
"Короната на разума е тясна..."
"Сърцата горе!
Следвайте
Човека!"
"Хората са жестоки, но човекът е добър."
Ето, това чувам и на тях вярвам - на моя вътрешен глас, на Добромир Тонев, на Иван Теофилов, на Тагор...br />
А това е любов - абсолютно си права - едно са с вярата!
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
