автор: misteriavechna

Изящно аленееш сред тревата,
почти невидима за хищните очи,
изтъкана от ефирен чар
и дива деликатност,
привличаш за себе си беди.

Упояваш с аромат, нетраен,
с крехък съблазняващ вид,
с твойто съвършенство, иска всеки
тялото му, да се наслади.

В очите се налива сладост,
алено вълшебство- Божи дар,
докосне ли те някой, ще измачка
финия сатенен копринаж.

Имаш вкус на кратък миг любов,
на тръпка радостна,
на горска магия,
събрала в този мъничък обем
тайната на земната наслада!