Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kitty25
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13761

Онлайн са:
Анонимни: 67
ХуЛитери: 4
Всичко: 71

Онлайн сега:
:: Jenia
:: vamp
:: gabrielle
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2018 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
17 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТатко
раздел: Поезия
автор: osi4kata

Баща ми живее в последната къща,
нататък - гора и баири,
при тях вечер тихо луната се връща,
търкулва се и се шири.
По някое време навлиза в съня му,
разказва за мен и децата.
Подробно разказва, докато се съмне,
след това пада долу в гората.
Денят се пробужда и татко ми с него,
закусва, отива за мляко
от онзи човек накрая на селото,
минути отнема с колата.
Прибира се с млякото, птиците пеят,
гората ги е приютила,
гората ухае и зеленее
и дава на татко ми сила.
Познава я той, всяко клонче познава
и всяка най-тънка пътека,
гората е свят на баща ми, забрава.
Гората му е във сърцето.
Баща ми живее в последната къща,
гората живее в баща ми
и мислено всеки ден аз я прегръщам,
а слънцето пада към залез.


Публикувано от nikikomedvenska на 11.06.2018 @ 10:37:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2018 год. / 01:28:50 часа

добави твой текст
"Татко" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Татко
от Angelche на 13.06.2018 @ 00:23:38
(Профил | Изпрати бележка)
Липсват ми:((( Думите ти са хубави, творбата е прекрасна!
А на мен ми боде в очите! Успя да ме докоснеш...


Re: Татко
от Marta на 11.06.2018 @ 21:44:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Когато татко почина имах голям проблем със самата дума, с "Татко". Вече нямаше на кого да го казвам и всяка среща с нея ужасно ме разстройваше, беше дума-табу доста време за мен. После си казах, че всъщност всичко е наред и приех, че баща ми е някъде - там където няма как да се чуем, на остров, на облак, в дълбока гора, висока планина...изобщо - някъде където няма друга връзка, освен мисълта, освен любовта, паметта на сърцето. Проблемът ми с думата почти изчезна, но стихотворението ме разплака.


Re: Татко
от zebaitel на 11.06.2018 @ 21:37:30
(Профил | Изпрати бележка)
Баща ми живее в последната къща,
гората живее в баща ми...

чудесно си го казала, Руми!


Re: Татко
от Markoni55 на 11.06.2018 @ 19:24:24
(Профил | Изпрати бележка)
луните знаят къде да се търкулнат и да се ширят...Красиво е Руми.