автор: osi4kata

Баща ми живее в последната къща,
нататък - гора и баири,
при тях вечер тихо луната се връща,
търкулва се и се шири.
По някое време навлиза в съня му,
разказва за мен и децата.
Подробно разказва, докато се съмне,
след това пада долу в гората.
Денят се пробужда и татко ми с него,
закусва, отива за мляко
от онзи човек накрая на селото,
минути отнема с колата.
Прибира се с млякото, птиците пеят,
гората ги е приютила,
гората ухае и зеленее
и дава на татко ми сила.
Познава я той, всяко клонче познава
и всяка най-тънка пътека,
гората е свят на баща ми, забрава.
Гората му е във сърцето.
Баща ми живее в последната къща,
гората живее в баща ми
и мислено всеки ден аз я прегръщам,
а слънцето пада към залез.