автор: hixxtam

Откъс от книга трета "Кости́" на поредицата - "Любовта ражда светове"

Мам отвори очи и потърси Иван. Беше сама в леглото. Стана, облече една негова широка тениска и тръгна към кухнята. Той пиеше кафе със замислен поглед и дори не усети нейното влизане.
- Добро утро – тя застана зад стола му и го прегърна.
- Добро утро, слънчице – отвърна и той, но тя почувства в гласа му нещо, което до този момент не беше усещала. Някаква тревога, нещо, което го тормози.
- Струваш ми се притеснен, мили? – констатира въпросително.
- Нищо конкретно, слънчо… Просто някакви гадни кошмари. Има и такива утрини.
- Какво е това "кошмари"? Винаги съм се чудила над тези ваши изрази, сън, кошмар… Разбрах, че са като видения, но така и не разбрах как и защо се появяват.
- Никой не знае, – каза замислен Иван – но този път беше нещо наистина много ужасно.
Той я погледна в очите и това, което тя усети в този поглед, я накара да потрепери. Нещо зловещо, нещо с огромна отрицателна енергия се беше притаило някъде зад бариерата на неговия разум.
- Иван, ние с теб вече сме едно, нали? – тя го гледаше с любопитство и страх – Ти каза, че ние вече винаги ще сме заедно във всичко, което ни сервира животът. Моля те, разкажи ми за този твой кошмар. Искам да знам какво е това, което в момента те тормози. Моля те!
- Глупости са това, миличка. Глупости, но ние жителите на планетата Земя, понякога преживяваме чрез сънищата си изхвърлените от логиката на живота в нашето подсъзнание страхове. Просто всичко този път беше толкова реално, толкова истинско и аз все още не мога да осъзная, че всичко това беше един най-обикновен сън.
- Разкажи ми го, моля те! – помоли го тя за пореден път.
- Добре - каза и той с примирен тон – седни и слушай… Бяхме на Ма Лия. Целият град, населен с хора и от двете цивилизации, заболя от някаква болест. Нито един землянин не можеше да докосне орисиянец и обратното. Ако го направеха, веднага на мястото на контакта се появяваха огромни възпаления и мехури, които покриваха след това цялото тяло и не можеха да се лекуват по никакъв начин. Въведохме карантина на планетата. Жителите и от двете раси започнаха да умират, а ние не бяхме способни с нищо да им помогнем, но най-тежко и болно беше, че ние с теб, комуникирахме единствено със скафандри, предназначени за работа в дълбокия космос. Миличка, аз не можех да те погаля, не можех да те докосна, не можех да те целуна, но имаше и още по-ужасно нещо - ние не можехме да имаме деца. Всичко, за което толкова години се борим и към което се стремим, в един миг стана кауза пердута.
Мам го гледаше в очите като хипнотизирана и с всяка една негова дума лицето й ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Тя попадна в една неописуема кошмарна бездна, в която всички мечти за бъдещето им потъваха безвъзвратно. Иван беше спрял да говори от няколко минути. Осъзнавайки цялата негативност на картината в съзнанието си, ужаса от подобен резултат, след всичко което направиха и надеждите, които имаха до този момент, въздействието на тази картина прехвърли бариерите на вътрешното и ограничение и изпрати телепатичен сигнал за бедствие до Изи. Подобна ситуация беше тренирана многократно при подготовката им за тази експедиция и това стана рефлексно.
Изи прие този хипнотичен удар с огромната му тежест, болка и крещящ ужас. Неслучайно той бе избран за ръководител на тази експедиция. За милионна част от секундата изключи чувствата си и остави само аналитичния си ум да работи с информацията, която постъпваше. Картината беше зловеща, мракът поглъщаше всички и всичко. Тъмнината беше толкова гъста и лепкава, непроходима дори за трениран мозък като неговия. Блатото от видения го беше обгърнало плътно и всеобхватно. Тренираното му съзнание започна да изключва поетапно потока информация, идващ от Мам. Направи опит да я успокои, но не успя. Свърза се с дежурния лекар на кораба и след около минута той се материализира в стаята до Мам. Иван я гледаше с широко отворени очи, а Мам беше замръзнала като мраморна статуя. Съзнанието й изхвърляше негативна енергия във всички посоки като огнехвъргачка. Докторът се приближи до нея и се опита да я извади от този ужасен транс. Шамарът му я накара да го погледне за част от секундата, време достатъчно, през което той успя да се вмъкне в съзнанието й, за да угаси огъня. Постепенно ужасът и намаля и всичко се нормализира до такава степен, при която комуникацията между тях се възстанови. Иван, парализиран от всичката тази ненадейно заляла го хипнотична и негативна енергия, най-после успя да излезе от транса, в който беше изпаднал. Изи веднага телепортира тримата на кораба и лекарския екип се зае с тях.
В същото време баба Варя беше направила нещо подобно на епилептичен припадък. Анна, която беше при нея, изпадна в паника и изтича до клиниката, за да извика дежурния лекар. Пред сградата видя д-р Съливан и двамата се запътиха обратно към къщата на старата жена. Баба Варя се мяташе на леглото и говореше несвързано. Разбираха няколко думи като "деца", "бъдеще", "огън", "дух", "душа", но голяма част от бръщолевенето й изобщо не подлежеше на възприемане. В един момент старата жена се успокои. Д-р Съливан изпрати Анна до клиниката за успокоително и остана до отпусналата се в леглото възрастна жена. Когато Анна се върна, бабата вече беше отворила очи и разговаряше, макар и тихо със Съливан. Когато и казаха какво се е случило, тя ги успокои, че такива пристъпи е имала много пъти и те не са страшни нито за нея, нито за околните. Така разговарям с боговете – беше краткият и категоричен отговор. Стана от леглото, направи им билков чай, но отказа решително да пие успокоително. След като Съливан и Анна си тръгнаха, баба Варя взе иконата от стената, излезе и отиде зад къщата, където имаше лятно огнище. Накладе в него огън, а след като се разгоря, сложи пет-шест едри цепеници като пирамида и започна да се моли. Гледаше огъня с невиждащи очи и разговаряше с него като равен с равен. Молеше го за пощада, искаше неговата сила, предлагаше му своята воля, своята кръв и живот, а в замяна искаше бъдеще за децата. Повече от десет часа продължи този неин диалог с огъня, прекъсван само в минутите, когато слагаше дърва и се кръстеше пред иконата на Светите Константин и Елена. Когато падна мрак, бабата взе една лопата, започна да изважда жаравата пред огнището, направи един кръг от нея около метър в диаметър и взе иконата. Говореше тихо, все едно се пазеше някой да не я чуе и започна да обикаля огъня. Сълзите в очите й го прегърнаха и изпращаха отблясъците му във всичките посоки на сътворението. Молеше се на небето, на звездите, но най вече на Земята и искаше от нея милост и бъдеще за децата й. В един момент, като че ли планетата се всели в нея или тя в планетата. Баба Варя изпадна в транс и нагази във въглените с босите си крака. Извикваше и призоваваше стихиите, самата тя беше станала стихия, разпалваше огъня в сърцето на Земята, но и самата тя се беше превърнала в същия огън. Иконата в ръцете й изглеждаше някак малка и безсилна пред духа, който я беше обладал. Огненият дух на планетата, който не разрешаваше на своите деца да се отделят от нея и да създадат нов живот, някъде там сред нейните сестри, далеко в галактическото пространство. Баба Варя намали темпото на нозете си и бавно излезе от огнения кръг. Продължаваше да обикаля около него и постепенно се завръщаше в действителността, където контактът с душата на планетата Земя беше една необхватна илюзия.

След като Мам и Иван бяха телепортирани на кораба, те се възстановиха бързо, но усещаха все още нещо, което необяснимо ги плашеше. Изи се свърза с експедицията, в орбита около Ма Лия и ги помоли да внимават. На анализаторския екип препоръча да разиграят пионерски десант, като вложат и данните, с които разполагат за жителите на двете планети. Да разиграят максимално възможен брой комбинации и да му изпратят резултатите веднага, след като се получат. Иван и Мам пожелаха да слязат отново в Кости́, но Изи не им разреши.
- Тази нощ ще останете тук, а утре ще решим какво да правим – беше коментарът му по темата. След това той се свърза с Андрей и Оли и ги помоли веднага да се телепортират на кораба. Това бяха все още единствените обособени двойки от проекта им и не биваше по никакъв начин това, което се случи с Мам и Иван да се повтори. Изи не можеше да си представи причината, която предизвика състоянието на Мам. Беше чувал за сънищата на земляните, беше слушал, че понякога сънуват кошмари, но и в най-фантастичните си представи не беше помислял, че те могат да имат реален ефект върху орисиянец. Половин час след разговора с Изи, Оли и Андрю се появиха на кораба. Петимата се събраха в една от малките каюти и Изи разказа за случилото се. Андрю така и не можа да разбере защо е тази паника. Какво може да промени един сън. Нищо. Хиляди пъти е сънувал какви ли не кошмари и никога, никога те не са оказвали влияние върху действителността му.
- Хайде по-ведро, приятели – Андрю се опита да внесе малко успокоение – нищо и никакъв сън е това.
Иван го изгледа и съвсем сериозен каза:
- Андрю, приятелю, никога не съм сънувал с такива подробности и детайли до този момент. Беше като 3D филм и аз участвах в него. Чувах гласове, изпитвах болка, аз участвах в целия този ужас приятелю. Когато го разказвах на Мам, аз умишлено премълчах много от подробностите, но обърни внимание, картината, която тя излъчваше телепатично, беше моят сън, с всичките подробности, които премълчах. Разбираш ли какво ти казвам? Тя повтори моят сън, буквално кадър по кадър.
Андрю все още не осъзнаваше какво му казва Иван, но Изи за първи път усети, че зад тези събития стои нещо съвсем истинско, непознато и страшно. Той се свърза аварийно с персонала, който се намираше на Земята и ги предупреди да се подготвят за спешна евакуация. На трите кораба започнаха да се правят вътрешни промени. В определени сектори създадоха изолационни помещения, а лекарският състав започна спешни профилактични прегледи на целия персонал. В разгара на тази подготовка пристигна и резултатът от първия анализ, който бяха направили на Ма Лия.
- Пълна несъвместимост – четеше механично Изи – В условията на планетата Ма Лия човешките и орисианските генотипи до такава степен са несъвместими, че при контакт избухва генетична верижна реакция – организмите започват деление на атомно ниво и този процес е необратим. По първоначални данни причина за това е човешката ДНК. Нещо в нея предизвиква тази реакция, но на този етап не може да се уточни точно причинителят.
- Нека направят поне още десетина теста, като сменят местоположение и условия – каза Иван, нарушавайки мълчанието, обгърнало като траурен креп петимата. – Не виждам как може причината да е само в човешкото ДНК. Изи, нали тук правихте изследвания и те бяха положителни?
- Да, правихме многократни такива – каза механично Изи и изведнъж сякаш го осени някаква мисъл. Свърза се с изследователския отдел и поиска да се направят повторни тестове. След малко получи отговор, че всичко е нормално. Няма и следа от това, което показваха резултатите на Ма Лия.
- Може би вие не бива да пътувате в космическото пространство – Изи се обърна към Иван и Андрю – Има нещо мистериозно, някакъв парадокс в галактическия континуум, някакъв феномен, който трябва да бъде изследван и проучен. Докато нямаме някакъв резултат, който да покаже липса на опасност, мисля, че е целесъобразно никой да не напуска кораба, а всички хора от Орис да се върнат на него.
- Изи, не можем да оставим без управление клиниката в Кости́, а и не само. Мисля, че резултатът на Ма Лия не се отнася за Земята. Анализите го доказват и смятам да не променяме нищо. Нека всичко си е така, както е, като имате готовност за светкавична евакуация при най-малкия признак. – Иван погледна останалите трима. В очите му имаше молба за помощ. Оли си спомни първия контакт с него, когато Мам я гледаше по същия начин и се намеси:
- Изи, Иван може би е прав. Не бива да прекратяваме дейността си. Достатъчно е да имаме готовност за евакуация.
В крайна сметка стигнаха до консенсус и четиримата бяха телепортирани в къщата, където живееха Иван и Мам. Няколко минути по късно Стойна влетя като вихър и започна да говори бързо:
- Къде се бяхте скрили? Обикалях навсякъде да ви търся.- Забелязала Андрю и Оли, тя изтича до тях и си подаде ръката като възрастен:
- Здравей, чичо Андрю! Здравей, лельо Оли! Баба иска веднага да ви види. Обиколих селото два пъти, а от вас нямаше следа.
Мам прегърна Стойна и излязоха. Вечерта беше хладна, въпреки че слънцето през деня беше силно. Пресякоха двора и влязоха в къщата на бабата. Тя се беше изправила в ъгъла на стаята пред иконата на Свети Константин и Елена и се молеше. Обърна се и ги покани с жест да седнат около масата. Взе иконата в ръцете си и направи една обиколка около седналите, след което я върна в ъгъла над горящото кандило. Седна при тях и ги обходи с такъв поглед, сякаш за първи път ги виждаше. Мам не беше подготвена за подобен поглед и усети как коремът и се събра на топка и започна да пулсира.
- Днес, мили мои – тя гледаше Мам и Иван – имахте среща с нещо непознато за вас. Вие влязохте в контакт с невидима сила, която дава и отнема живот. Не се бойте, деца мои. От прадревни времена една от стихиите – огънят - символ на живот, родил се в недрата на Гея, заедно със звездното небе живее с нас и в нас. При еволюцията си човек все повече и повече се отдалечава, както всички деца от своето начало, родители, дом и същност. Знакът, който получихте днес, получих и аз, обаче това, което вие не разбрахте, аз успях да разгадая. Днес се случи чудото на жаравата. Повече от тридесет години аз не бях танцувала с огъня. Днес той ме извика - тя погледна Мам и ръката й я докосна – и ми предаде следното послание.
Мам отначало усети някакъв хлад, но постепенно пред очите й се появи огромно огнище с буен огън. Усети силен стремеж да влезе в него, но ръката на бабата я държеше и не й позволяваше. В един момент между огнените езици тя видя отначало само силует, но постепенно се оформи фигура на дете, което протягаше ръце към нея. В нея отново се появи прилив, който набираше все по-голяма и по-голяма сила, а в същото време огнените езици ставаха все по-светли, по-ярки и по-горещи. Ръката на баба Варя я спря и тя чу далечен и кънтящ глас:
- Готова ли си, дъще, да преминеш през огъня, за да стигнеш до своето желание и цел?
- Да – каза в транс Мам и стъпи в огъня. В този миг той угасна, заедно с хипнотичната картина. Тя се върна в действителността и чу гласа на старата жена:
- Разбра ли посланието, дъще? Откакто свят светува, четири стихии властват над тази планета – земя и въздух, вода и огън и те реагират с душата на планетата Земя. Тази практика е по-древна от появата на човека, а той се е явил по силата на петия елемент – невидимата сила, даряваща живот. Това е божията частица, която живее във всяка една клетка на природата.
Всички слушаха старата жена и не смееха да мръднат. Монотонния й глас до такава степен ги беше хипнотизирал, че нищо не беше в състояние да ги извади от това състояние. Баба Варя замълча и пусна ръката на Мам. Стана и отново отиде до иконата. Мам импулсивно стана и се доближи до нея. Оли гледаше и не смееше да попита какво става. Когато Мам застана пред иконата, старата жена се върна до масата, хвана Оли за ръка и заведе и нея там:
- Помолете се, деца мои, помолете се да се напълни утробата ви, да раждате хубави и здрави деца, да се свети името им и да прославят родния си дух сред поля и звезди, во веки веков… Амин!
Варя се прекръсти и накара двете жени да сторят същото. После посочи кандилото и прошепна:
- Виждате ли огъня? Него трябва да прегърнете. Той ще целуне нозете ви и ще ви дари с потомство. С него ще живеете и той ще живее във вас, за да ви пази.
След този ритуал тя взе иконата в ръце и с жест ги покани да я последват. Излязоха и обиколиха къщата. В огнището зад нея все още гореше силен огън. Може би преди да дойдат, тя беше сложила голямо количество дърва. Посочи къде да седнат и подаде иконата на Мам. Всички, включително и непроронилата дума до този момент Стойна седнаха, а Варя разрови огъня и взе лопатата, подпряна до огнището. Започна да изважда въглени от него и както преди часове направи кръг, но този път той беше по-голям. Въглените съскаха и миризмата на изгоряла дървесина се носеше около тях. На двадесетина метра зад гърбовете им в тъмното се материализира Изи, който беше наблюдавал всичко до този момент, без да се издаде, че го прави. Бабата взе иконата от Мам и започна да обикаля кръга, като от време на време се покланяше на огъня. Изи се приближи безшумно, за да не разруши магията на тази картина, но както беше с гръб към него, тя направи жест, с който му показа да седне. След това извади от джоба си шепа с лечебни билки и започна да сее сухите треви в жаравата. При допира си с въглените те припламваха с ярка светлина за миг и се превръщаха в благовонни аромати. Босите крака правеха ситни и бързи стъпки в пръста около огъня и този танц ги беше обсебил толкова, че те не чуваха думите, които старата жена изричаше. Никой от тях, с изключение на малката Стойна, не беше виждал подобно нещо и гледаха с любопитство и възхищение това плавно реене около огъня и енергията, която се беше притаила във Варя. В един момент тя нагази в огъня. Възклицанието застина в гърлата им, когато видяха как същите ситни стъпки закриваха въглените за миг, след което се отместваха. Там, където беше стъпила, оставаше тъмна следа за секунда, но след това жаравата възвръщаше огнения си цвят. Жената танцуваше в огъня, тя се свързваше с огъня и самата бе станала огън. В тишината на тази безумна картина, която беше покрила околната тъмнина, изведнъж всички чуха ясно думите й:
„Да чуе огънят! Да чуе Водата! Да чуе Вятърът! Да чуе Земята! Да раждат деца! Да живеят в любов! Да създават светове! Да пребродят звезди! Да са живи! Да са здрави! Да пребъдат в мир и благоденствие!”
Ситните й стъпки се придвижиха от центъра на огнения кръг към периферията и тя бавно излезе от него, като нито за миг не сви ръцете си, които държаха иконата над главата й. Оли първа се окопити от ефекта на видяното и се спусна към нея. Вдигна я и я понесе към входа на къщата. Бабата с жест й показа да я пусне. Стъпила отново на краката си, тя се обърна към гледащите я с невярващи очи, след случилото се и каза на Изи:
- Изпитанието на огъня е спасението ви от тази чума, която ще ви настигне на онази планета. В края на месеца по пълнолуние ще трябва да се прегърнете с него. В този ден, денят на Константин и Елена, ще има голям огън с много жарава. Там ще трябва да играете, там ще трябва да се молите. Това ще е вашата голгота. Земята ще ви приеме и нейната душа ще бъде с вас където и да сте.
Обърна се и тръгна към стаята си. Мам, осъзнала най-после какво се случи, тръгна след нея. Баба Варя тъкмо си беше измила краката и влезе вътре, когато Мам я настигна и я докосна по рамото.
- Искаш да ми видиш краката ли? Ето - сгъна крака си в коляното тя и обърна ходилото си към нея. После направи същата процедура и с другия крак.
- Но как е възможно това? По всички закони на природата сега ходилата ти трябваше да са с четвърта степен на изгаряне.
- Вярата, дъще… Вярата. Готви се. Ако искаш да имаш деца и ти трябва да танцуваш с огъня. Стани негова дъщеря и всички твои копнежи ще се сбъднат.
Мам наведе очи, а Варя повдигна брадичката й с костеливата си ръка и погледите им отново се срещнаха:
- Имай ми доверие, всичко ще е наред, бъдеща майко – бабата я погали по главата и Мам усети, че трябва да напусне стаята.
- Лека нощ – произнесе тя преди да затвори вратата.
- Лека нощ!