От тебе по-красиви има,
и по-бели, и по-сини,
и по-морски дори,
но мирисът на
гирос в уличката
срещу магазина,
в другите наоколо
така и не открих.
Спокойствието, глъчката,
слънцето, луната,
през теб минават
като шепот тих,
и само който знае
да се вслушва във душата,
красотата вижда
в скромния ти лик.
Ето бризът лъха от морето,
носи мириса на старите липи,
навява свежи пръски по лицето,
Кавала моя- все такава остани.