А аз нощеска спях,
Когато Ботев с четата е минал
и питал за герои...
Но аз нощеска спях!
И спях през тая нощ,
когато конницата на Шишмана
преминала под строй къмто Шоплука...
Но аз тогава спях!
Заспал съм бил дори тогава,
когато на "братушките" войските
осъмнали покрай дувара ми -
тогава спал съм със останалите!
Защото нощем трябва да се спи...
Но ето ме - днес аз съм жив,
а те, героите, са мъртви!