автор: LeoBedrosian

не стъпвай
по счупените стъкла на мълчанието
не разбивай
останалите ненатрошени мисли,
пощади
остатъците от чувства

аз в тях се оглеждам
и виждам теб
малко наръбена,
изкривена, но истинска

такава, каквато те помня
от онова босо лято,
когато да ходиш по стъкла
не болеше,
а само доказваше
колко сме живи и

истински