автор: anastasia73

А цъфнаха толкоз липи ...
... не беше ли същото „вчера“,
от мисли предишни кипи
кръвта ми … не съм на Венера (хех)
А виждат се тука и там
браздите на мойта усмивка,
но, аз се смалявам до грам
и някой ден просто ще литна ...
Добре, че все пак се родих,
запомних цвета на липата,
а мирисът - с него „препих“,
щастливи сме - аз и душата.

Какво съм била и не съм,
ще пита ли някой изобщо,
но няма ли пролет навън
с липите ухаещи нощем ...
ще дойдат пустинни сърца,
живеещи само във „вчера“
ще се изпарят от света,
защото си нямат Венера
с усмивка на много бразди,
ухаеща, като липите ...
до грам се смалявам, или,
аз просто мечтая да литна!