автор: tearfly

във русите очи на светлината ненужно е да търся изток и трескаво да медитирам
а в края на тунела липсват мрежи за лов на смели златни рибки
по мостовете сякаш спускат се прекрачили мечти от друго време
затворени под миглите спасения играят на „не се сърди човече”
спринцовка мъдрост
кожата се стяга
след изстрелите още си е цяла
експлозии надмощие в гърлата свива зрялост
от снощните череши с цвят червена лава
днес трудно е да се прекръстя
костилка смелост – пътят недовършен
поспряло за почивка е сърцето
че здрачът пъшка във косите
денят – изпушена цигара – по мъжки се изкашля
липсва филтър
едно небе
а мъката - вселена
сънувам ли че в шепите ми грее жадувана безкрайност
ако е истина
не искам да се будя
до утре има време да възкръсвам