автор: solar

... аз бях там и още съм...
17.05 - " Червеното пони" , Пловдив
И нито един фукльо нямаше там да демонстрира егото си,
че е повече от другите, в рехавата чемширена градинка -
двор на къщата на Начо Културата. В долапите на оградата
и по чистите бели стени - маслени платна на пловдивски
художник от бохемата...
Поезията на Даро, изчистена от бъбриви детайли, но наситена
с фини велатури и хладни тонове, енигматична необгадаема
поетика, с пренесена живописна технология като нюанси на
словото. Това, че е художник го прави още по-богат творец.
В стиховете му има много доброта,обич, приятелство,
сакрални отклонения...
Мълчанието в главната си роля
събира реквизитите на чувствата
събира символите непотребни...
Мълчанието е колекция на всичко,
което вече не е за споделяне...
и аз знам -такъв е той - чист, нестандартен, единак...
Тук видях, любовта по- дива от вятъра, в най- красивите
моменти от живота, Видях Даро щастлив с много приятели,
пишещи в Хулите и разбрах защо пише само в този сайт...
Започнаха изведнъж като от отпушена бутилка
ръкопляскания, възторжени овации за Даро, който намери
своето заслужено признание...