о, прекрасен кичест орех
клекнал като квачка в канавката
празно е под крилата ти
пътищата са слепи
само ти махат с вятъра си
тревата е излязла на слънце
хората профучават
яхнали ярко его
не им трябвала сянка
единствено дребен жълт багер
гризе корени
хърка и се промъква
след малко ще се катурнеш
и никой
дори неродените ти пилци
няма да искат да ги пази
квачка
без крака