автор: kristi

Денят се съблича бавно.
Часовете – притихнали.
Порои танцуват самба
в дансинга на очите ни.

Срещат се изгрев и залез
под лодките и медузите.
Счупено, слънцето дави се
в тишината на думите.

Хвърлени дребни минути
в пясъка търсят телата ни.
А те, над морските скути,
шият сърце за дъгата.