автор: LeoBedrosian

Във пролетната вечер песента
на жабите, разгонени във гьола
приижда на талази и змия
се гмурна във водата да ги гони.

Сред водната растителност жабок
що врява най-голяма произвежда
се готви за геройския си скок
сто жаби да заплòди със надежда.

Със пълно гърло, бузи като мях
и крясъци, що литват до възбога
улисан сам от пролетния грях
пропусна той да забележи смока.

Поуката за всички е една:
недей забравя, гонен от нагона
по някоя засукана жена
на веригата хранителна закона!