Нощта е топла и тиха
чуват се само щурци
протягам длан към небето
там плуват милиони звезди.
Една звезда търся в безкрая,
а нощта недопита прелива
в чаша къпиново вино
капка сълза тъмносиня
по стъклото търкулна се и отмина.
На преплетени пръсти поспря се
да отпие топлина от ръцете
по устните нежни искра е
докосна вълшебното цвете.
В неповяхнала незабравка надникна,
тази капка къпиново вино
на вятърната милувка откликна
окъпала се в неотразимо синьо.
А щом очите ми с теб се изпълнят
като вино старо и отлежало
ще отпивам бавно на глътки
от теб, от нощта, от капката натежала.