Мия беше родена за научен работник. По-голямата част от времето
живееше в един неин свят на числата. Беше математически гений. Работеше над един алгоритъм. Мартин се влюби в нея именно заради това. Ако не й поднесеше вечеря, тя щеше да я пропусне без да забележи. Ако не сменеше спалното бельо, сигурно месеци щяха ползват едно и също, и това не забелязваше. За външността си полагаше само елементарни грижи- нещо като досадна муха, която трябва да изгоним с ръка. Отаначало това не му тежеше- искаше да се грижи за нея! Приемаше се като рицар, който я превежда през джунглата на ежедневието. Постепенно обаче разбра ,че обектът на неговата любов не забелазва и него. Приемаше го като част от интериора. Да, понякога отнесено му казваше "Благодаря". Започна да се пита- защо тогава е още с нея? Кой би се съгласил да го гледат с празен поглед, вперен някъде в бъдещето...бъдеще, в което нямаше място за него. Една вечер отиде в кабинета й и каза:
- Искам развод
Тя разсеяно каза:
- Да, да, добре
И после всичко продължи по старому. Но за кратко. Ето, че тя вече не беше между живите. Този факт го извади от релси. Чувстваше се виновен, че малко преди инцидента той поиска развод. Макар че се съмняваше, че тя изобщо осъзна какво й каза. Да, от полицията го картотекираха като инцидент. И твърдяха, че е употребила някакво непознато наркотично вещество, причиняващо халюцинации в резултат на което се е хвърлила от скалите. Глупости! Мия и наркотици?! Абсурд! Но тя беше под голямо напрежение. А в градчето отскоро се появи един много странен психолог. Красив, изрядно облечен, отлично възпитание, комуникативен. Но нещо в очите...змийски поглед, най-често скрит зад дизайнерски тъмни очила. Скоро имаше отлична клиентела. Говореше се, че предлага някакви прахчета за успокоение, стабилност , с общо тонизиращо действие върху организма. Дали Мия не го е посещавала ?? И какво ако е?
Както и да е- той бе твърдо убеден, че е убийство. Никой не вярваше, че заради някакво си научно откритие някой ще стигне до убийство. Но той знаеше, че алчността за слава и власт бе втората по сила след тази за пари. Заради това негово настървено твърдение, вече година, го смятаха за побъркан. Той така и изглеждаше. Брадясал, немарлив, неконтактен, потънал в блатото на самосъжалението.
==
Един негов приятел му изпрати една инструкторка по йога, за да излезе от това състояние. Жената беше много дейна, активна, настойчива по отношение на това, с което се занимаваше. Един ден, той забеляза, че всъщност е хубава жена, с изваяно тяло. Тя го караше да дръпне всички завеси, с които той се обграждаше в тъма и се изолираше от света. Той, макар и не особено старателно, изпълняваше инструкциите й.
Така си вървяха дните, без особен напредък. Но тя бе упорита. Защо ли? Този въпрос само се мярна в съзнанието му. Неговият приятел го покани на вечеря, приятелката му настоя да си доведе и дама. И те се тревожеха за обсебващата го мисъл за убийството на жена му.
Когато я покани, тя каза:
- Това покана към мен ли е, или просто защото аз съм подръка
Тогава той се вгледа по-внимателно в нея. Въпреки спортния екип, тя изглеждаше чудесно. В тоалет за вечеря, сигурно щеше да изглежда главозамайващо. Смънка:
- Да, към тебе персонално е...разбира се
Домакинята, Вера, се оказа запозната с атмосферата в научните сфери- беше секретарка на декана, а е публична тайна, че секретарките са най-осведомени и "движат" задкулисно нещата. Разните доценти, професори и академици бяха твърде вглъбени в работата си, отнесени и не в състояние да се справят с ежедневните битовизми. Това извади от унеса му Мартин- ето един човек, който би го разбрал! Нещо повече, тя знаеше за едво убийство преди много години в университета на жена му. Говореше се с недомлъвки, че главен асистент е откраднал идеята на убития професор. Но, всичко беше потулено. Та може ли да се излага учебно заведение с традиции и отлично реноме?! Мартин оживено се обърна към брат си:
- Нали си близък с инспектора? Моля те, много те моля, нека провери основно този бивш асистент, който сега вероятно е утвърден учен, а и богат вероятно- в резултат на научното откритие.
Сподели размислите си около доктора психолог. Вера предложи да го посети под претекст, че има проблеми. Може би ще направят анализ на "лекарството", което предлага.
===
В шишенцето с лекарството имаше нишесте, пудра захар и витамин С. Мошеник от класа е този- печели луди пари от едно нищо...От къде се появи в градчето? Никой нищо не знаеше...И като е способен на такава злоупотреба, защо да не е способен и на по-голяма, особено ако са замесени пари?!
Но при проучването на професора се появи една нишка. От сметката му периодично, на равни интервали е теглена точно определена сума. Това много приличаше на изнудване, много. А ако някой се е добрал до тази информация преди тях, Мия например? Получаващият тлъстите суми не би се спрял пред нищо...Пъзелът се подреждаше. Градчето беше малко, новопристигналите- също. Инспекторът провери всичко около лъжовния психолог, който впрочем живееше доста заможно. В неговите сметки се появяваха такива суми, каквито липсваха от банковата сметка на професера. Изненадваща акция на полицията закопча психолога, който си нямаше идея, че е на прицел. При обиска намериха друг вид шишенца, с непознат халюциноген- трябваше време да го анализират и установят...намериха и доказателство, че Мия го е поситила няколко пъти.
Мартин най-после си отдъхна. Промени се рязко. Стана приятният, очарователен, интелигентен мъж. Започна да живее за деня, а не в някакъв измислен свят. Йога инструктурката забеляза голям напредък. Не само в тези занимания...Мартин я покани на вечеря.
- Ще ми направиш ли удоволствието да ме придружиш на вечеря в най-приятния ресторант в малкото ни градче?
- Удоволствието е мое!
Тя с радост прие, защото видя блясъка в очите му, а и тя не беше безразлична към него...Животът потече в ново, много приятно русло.