автор: misteriavechna

Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове.
Самотни.
Скучаят горделиво.
Посрещат слънцето,
за да разпуснат тежка сянка
и подсетят низините,
колко са далеч.
Далеч са, изглеждат
недостъпни, загадъчни
спящи великани.
Внушават цел с погубваща посока, подлъгват смелостта
към саможервен култ.
Високо се стига по стръмна
пътека, катери се трудно,
търпение, воля и болка.

Върхът е гол, купчина камък
брулен от атмосферни несгоди.
Дом на орлите, разбунва духа,
магнит за непокорните сили.