автор: Off_Ne_Znam

Седиш и ме гледаш, и мълчиш.
Очите ти са огромни като ада,
Който миг по-късно ще сътвориш.
Нямаше как да знаем за това.
Едно толкова добро и тихо момче.
Никога не е повишило глас в класа,
Никога не е посегнало да удари с ръка.
Само тези очи, огромни очи, без вина.

Всички го знаем като кротко дете.
Но дяволът е знаел и други неща.
Трупана е злоба ден подир ден.
Душата е бомба със закъснител.

Седиш и ме гледаш, и няма да забравя
Тези огромни, тъжни, самотни очи.
Ти вече не съществуваш. Загинаха и други.
Беше ли всичко това предотвратимо?

Едно толкова добро момче, направо светец.
Един толкова жесток свят, направо непоносим.
Една толкова взривоопасна комбинация.
О, Боже, ще забравя ли някога тези очи!