автор: apostola

Като мъничко стръкче иглика
и посята в градинска леха;
като с алена роза прилика;
като славей под мойта стреха;
като гълъбче бяло пред хора
и захапало с клюнчето лист;
като кученце кротко във двора
със каишка и косъм златист;
като грозде наесен в асмата
със узрял кехлибар на зърна;
като зрялата дюля позната
със цвета на узряла луна;
като златна пендара на баба
и под кърпата скрита в сандък;
като топлата мекост на хляба;
като глъчка на млад пътпъдък;
като кротка червена калинка
и пълзяща по моята длан;
като мъничко клонче маслинка-
личен знак за мира ни желан...

Със такава душа ще те търся
да живея със теб до живот.
И земята със теб ще претърся
да намерим и оня кивот...