автор: anastasia73

Познавам те по тежките завеси,
които спускаш щом, като се криеш,
дори да чувствам и да знам къде си
сърцето ми, докато чака теб не бие!
Познавам те по тихите ти стъпки,
онези със които си отиваш,
а може би ти вече си претръпнал
и знаеш как стократно да убиваш!
Познавам те по ледените длани,
защото в тях от феникс ставам нищо,
познавам те по собствените рани,
по празното, угаснало огнище!