автор: osi4kata

Беше, още помня, точно петльов ден,
преспите - огромни, вятърът студен,
ходихме с децата на женския пазар,
бял петел да купим, за синчето дар.
Бяхме закъснели, младите петли
вече отлетели към празнични котли,
едничък бе останал стар и сляп петел,
кривоклюн изгнанник, воювал с орел,
смуглият търговец искаше цена
като за продажба на майка и баща,
малко по-надясно, в кашонче от пюрета -
лаеше се бясно, глутница от псета
сякаш бе побрана в малкото пространство
или нещо друго, но по глас - гигантско.
Хукнаха децата, щуро любопитни,
слепият петел подир тях подлитна,
следвахме ги ние, плюс търговец смугъл,
смятащ се за умен повече от гугъл..
"Отвори кашона, чичко, моля, моля.. -
се примоли жално нашичкият Гого -
знам, че там се крие малко бойно куче,
чувам го как вие! ". След това се случи
всичко много бързо. Купихме вълченце,
вместо кьорав дъргел. Онзи опълченец,
смуглият търговец, изруга кресливо
и се скри от поглед някъде из дивото.
Кръстихме вълчето още на момента.
Алфи от Мелмак, Алфи извънземният.
Поживяхме заедно близо две години -
ние, дъщерята, синове двамина.
Алфи стана хала, хала невидяна,
излизаше от хола, нагърбил дивана,
често, посред гости, масата вървеше
на гърба на Алфи като поднос беше.
Водехме го лятос на море с колата,
имаше си място заедно с децата.
Плачеше от радост, виеше от болка,
пееше по ноти, танцуваше полка.
Бяхме му семейство, но му стана тясно.
Спря да му се пее, когато порасна,
взе да го примамва дивата природа,
взе да му изглежда доста непригодна
стаичката малка, дето спят децата,
тясната ни кухня, хола и колата.
Блазнеше го всичко, свързано с простора,
дразнеше го факта, че има чужди хора.
И така се случи, след една почивка,
Алфи се пресели при дядо си, в Кипра.
Близо до гората, насами простора,
в къща, лично негова, кацнала на двора.
Алфи изживя близо сто години
лична свобода, двайсет наши зими.
Бе редовен член на ловната дружина,
виеше рефрени, хапваше за трима,
чувстваше, че идем, махаше с опашка,
бягаше, щом тръгнем, дълго след колата.
Зная, че ни чака, седнал е до Петър,
досами вратата, горе на небето.